Музей на страха - Страница 76

— Нора забеляза голяма черна сянка да преминава от кухнята и да се появява на вратата на всекидневната. Очевидно беше съпругата на Ли — със скръстени ръце, три пъти по-едра от него и много строга на вид.

— По телефона казахте, че апартаментът е свободен.

Готова съм да го наема веднага. Моля, покажете ми го.

Върнаха се в коридора, излязоха от апартамента и слязоха по стълбите. Нора се огледа бързо, но не забеляза О’Шонеси, Ли извади ключ, отвори вратата на партерния апартамент и запали осветлението. Тя го последва. Той затвори вратата и демонстративно заключи с не по-малко от четири ключалки.

Апартаментът беше дълъг и мрачен. Единственият прозорец бе зарешетен квадрат до входната врата. Стените бяха от боядисани тухли, някога бели, а сега сиви, подът бе със стара тухлена настилка — напукана и нащърбена. Какво ли имаше под нея? Пръст? Пясък? Бетон? Подът изглеждаше неравен и влажен, тъй че сигурно настилката е била положена направо върху пръстта.

— Кухня и спалня — отзад — каза Ли без да си дава труда да посочва.

Нора тръгна към задната част на апартамента. Там имаше тясна кухничка, през която се стигаше до две тъмни спални и баня. Нямаше вградени шкафове. Един прозорец на задната стена пропускаше през дебелите си решетки кафеникавата светлина от въздушна шахта.

Нора се върна. Ли проверяваше ключалката на входната врата.

— Трябва поправи брава — каза със зловещ тон. — Много крадец опитвал влезе.

— Много пъти ли са влизали?

Ли закима оживено.

— О, да. Много крадец. Много опасно.

— Наистина ли?

— Много крадец. Много бандит — поклати тъжно глава Ли.

— Този апартамент поне изглежда сигурен.

Нора се заслуша. Таванът изглеждаше добре изолиран — поне тя не долавяше никакъв шум отгоре.

— Квартал несигурен за момиче. Всеки ден убийство, грабеж, кражба. Изнасилване.

Нора знаеше, че въпреки окаяния си вид Китайският квартал бе един от най-безопасните в града.

— Не ме е страх — каза тя.

— Много правило за апартамента — каза Ли, опитвайки друг подход.

— Така ли?

— Никакъв музика. Никакъв шум. Никакъв мъж нощем. — Ли се опитваше да измисли още неща, които една млада жена ще намери за нежелателни. — Никакви цигара, никакви пиене, всеки ден чисти.

Нора слушаше и кимаше одобрително.

— Добре. Звучи ми чудесно. Искам едно чисто и тихо местенце. А и нямам приятел.

С нов пристъп на гняв си помиен за Смитбак и за това как я бе въвлякъл в тази бъркотия с публикуването на статията си. До известна степен той наистина бе отговорен за тези папагалски убийства. А вчера пък бе имал наглостта да спомене името й на кметската пресконференция, та да разбере за нея и целият град. Вече бе сигурна, че след случилото се в архива оставането й в музея бе още по-проблематично от преди.

— Газта не е включена в цена.

— Разбира се.

— Няма климатик.

Нора кимна.

Ли бе изпаднал в затруднение, но лицето му изведнъж светна от нова идея.

— След самоубийство, никакъв оръжие в апартамента.

— Самоубийство ли?

— Млада жена обесила. На ваша възраст.

— Обесила ли се е? Нали споменахте оръжие?

Той се обърка в първия миг, но лицето му отново светна.

— Обесила, но не става. После застреляла.

— Ясно. Предпочела е всестранния подход.

— Като вас, тя няма приятел. Много тъжно.

— Какъв ужас!

— Случило точно тук — посочи Ли кухнята. — Не намерили труп три дни. Лош миризма. — Той облещи очи и добави с драматичен обертон: — Много червей.

— Ужасно — рече Нора и се усмихна. — Но апартаментът е направо прекрасен. Ще го наема.

Отчаянието на Ли се задълбочи, но не каза нищо.

Тя го последва към неговия апартамент. Нора седна на дивана без да я канят. Съпругата пак беше там — внушително присъствие на вратата на кухнята. Върху лицето й бе изписана подозрителност и неудоволствие. Ръцете й изглеждаха като свински бутове.

Мъжът седна с нещастен вид.

— Е — рече Нора, — да приключваме. Искам да наема апартамента. Нуждая се от него веднага. Днес.

— Трябва проверки банка — отвърна неуверено Ли.

— Няма време, а и ще платя в брой. Апартаментът ми трябва още тази вечер, инак няма да имам къде да спя.

Докато говореше, тя извади плика на Пендъргаст. Бръкна в него и извади пачка стодоларови банкноти.

Появата на парите предизвика шумно неодобрение от жената. Ли не отговори. Не откъсваше поглед от банкнотите.

— Тук е наемът за първия месец, за последния месец и осигурителен депозит за един месец. — Нора тръшна пачката на масата. — Шест хиляди и шестстотин долара. В брой. Дайте договора.

Апартаментът беше окаян, а исканият наем — чудовищно висок, поради което навярно си стоеше ненает. Надяваше се, че Ли не би могъл да си позволи да игнорира парите в брой.

Последва нова остра забележка от жена му. Ли я пренебрегна. Отиде отзад и се завърна след малко с два договора. Бяха на китайски.

— Трябва банкова проверка — рече упорито жената на английски заради Нора. — Трябва проверка кредита.

Нора не й обърна внимание.

— Къде да подпиша?

— Тук — посочи мъжът.

Нора написа с размах Бетси Уинчъл и на двата екземпляра и след това добави разписка: 6600 долара, получени от господин Линг Ли.

— Чичо ми Хуанг ще ми го преведе. Надявам се за ваше добро да няма нищо незаконно в него. А сега подпишете вие. За разписката.

Жената пак издаде остър звук.

Ли подписа на китайски; насърчен, както изглеждаше, от съпротивата на жена си.

— А сега ми дайте ключовете и приключваме.

— Трябва направи копие от ключове.

— Дайте ми тези ключове. Сега вече апартаментът е мой. Аз ще направя копия за своя сметка. Трябва да започна да се нанасям веднага.